11 февр. 2006 г., 13:25

* * * 

  Поэзия
668 0 1
За кой ли път животът
тежък удар ми нанася?
За кой ли път от болка
чувствам аз, че ще умра?


Не , днес няма да се съжалявам!
Щом искаш си върви!
Тръгнеш ли не се обръщай,
нито пък връщай!


Днес ще бъда силна,
пред теб отново няма да заплача,
не и този път!
С усмивка ¨ Попътен вятър¨
ще ти пожелая,
ще целуна устните ти за последен път...


А щом след теб вратата се
затвори,
щом остана сама със самотата
със глас ще се разплача,
а след това на самотата
всичко ще разкажа...
Историята е кратка...
Озаглавена ¨ ЛЮБОВ¨!
От любов всеки втори страда,
защо да не страдам и аз?

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??