11 февр. 2006 г., 13:25

* * *

1K 0 1
За кой ли път животът
тежък удар ми нанася?
За кой ли път от болка
чувствам аз, че ще умра?


Не , днес няма да се съжалявам!
Щом искаш си върви!
Тръгнеш ли не се обръщай,
нито пък връщай!


Днес ще бъда силна,
пред теб отново няма да заплача,
не и този път!
С усмивка ¨ Попътен вятър¨
ще ти пожелая,
ще целуна устните ти за последен път...


А щом след теб вратата се
затвори,
щом остана сама със самотата
със глас ще се разплача,
а след това на самотата
всичко ще разкажа...
Историята е кратка...
Озаглавена ¨ ЛЮБОВ¨!
От любов всеки втори страда,
защо да не страдам и аз?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...