Диана (Добромира Николова) Диана (Добромира Николова)
36
Feb 11, 2006, 1:25 PM

* * *

  Poetry
1K 0 1
За кой ли път животът
тежък удар ми нанася?
За кой ли път от болка
чувствам аз, че ще умра?


Не , днес няма да се съжалявам!
Щом искаш си върви!
Тръгнеш ли не се обръщай,
нито пък връщай!


Днес ще бъда силна,
пред теб отново няма да заплача,
не и този път!
С усмивка ¨ Попътен вятър¨
ще ти пожелая,
ще целуна устните ти за последен път...


А щом след теб вратата се
затвори,
щом остана сама със самотата
със глас ще се разплача,
а след това на самотата
всичко ще разкажа...
Историята е кратка...
Озаглавена ¨ ЛЮБОВ¨!
От любов всеки втори страда,
защо да не страдам и аз?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромира Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0