31 окт. 2004 г., 00:54

...

1.4K 0 2

До мен си,а си тъй далече.
Нима не мога да те Имам?
Сърцето ми ми шепне вечер-
"Тя е твоята любима"

Тя е тази що си дирел
във тълпа от мрак и студ.
"Тя е"-шепне и не спира
Всявайки тъга и смут...

Но дали ще бъде твоя?
Разумът ми все повтаря...
С поглед тъжен,неспокоен
Взирам се далеч в безкрая

С надеждата че ще ни видя-
заедно,прегърнати,засмени.
Тук си но не искам да си идеш,
Искам те завинаги до мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марто Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...