До мен си,а си тъй далече.
Нима не мога да те Имам?
Сърцето ми ми шепне вечер-
"Тя е твоята любима"
Тя е тази що си дирел
във тълпа от мрак и студ.
"Тя е"-шепне и не спира
Всявайки тъга и смут...
Но дали ще бъде твоя?
Разумът ми все повтаря...
С поглед тъжен,неспокоен
Взирам се далеч в безкрая
С надеждата че ще ни видя-
заедно,прегърнати,засмени.
Тук си но не искам да си идеш,
Искам те завинаги до мене!
© Марто Всички права запазени