Oct 31, 2004, 12:54 AM

...

  Poetry
1.4K 0 2

До мен си,а си тъй далече.
Нима не мога да те Имам?
Сърцето ми ми шепне вечер-
"Тя е твоята любима"

Тя е тази що си дирел
във тълпа от мрак и студ.
"Тя е"-шепне и не спира
Всявайки тъга и смут...

Но дали ще бъде твоя?
Разумът ми все повтаря...
С поглед тъжен,неспокоен
Взирам се далеч в безкрая

С надеждата че ще ни видя-
заедно,прегърнати,засмени.
Тук си но не искам да си идеш,
Искам те завинаги до мене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...