6 мар. 2007 г., 12:14

* * *

1.2K 0 5
Красота и суета

- Коя си ти? Защо дойде?
Красива си, завиждам ти...
- Аз ли, аз съм пролетта,
Нося в себе си магията на любовта
Това ми дава красота.
- Защо дойде, засенчи ме?!
- Не е така, ти също си красива.
Не се сърди, позволи да те гримирам.
- Добре, но искам твоята красота.
- Добре, ще ти я подаря:
Започвам лекичко с грима...
една усмивка на лицето...
капка пролетна роса,
ухание от пролетно лютиче
и леко пролетен загар...
Това е красотата, вземи, имаш я сега.
- Но ти си по-красива,
искам твоята красота.
- За да имаш моята красота, на теб ти трябва любовта,
тя ни дава красота, отвори сърцето си за нея.
- Не тръгвай, искам да ти благодаря.
- Ще тръгвам, нямам времe. Бъди щастлива с любовта и пролетта.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Карачанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....