* * *
Красота и суета
- Коя си ти? Защо дойде?
Красива си, завиждам ти...
- Аз ли, аз съм пролетта,
Нося в себе си магията на любовта
Това ми дава красота.
- Защо дойде, засенчи ме?!
- Не е така, ти също си красива.
Не се сърди, позволи да те гримирам.
- Добре, но искам твоята красота.
- Добре, ще ти я подаря:
Започвам лекичко с грима...
една усмивка на лицето...
капка пролетна роса,
ухание от пролетно лютиче
и леко пролетен загар...
Това е красотата, вземи, имаш я сега.
- Но ти си по-красива,
искам твоята красота.
- За да имаш моята красота, на теб ти трябва любовта,
тя ни дава красота, отвори сърцето си за нея.
- Не тръгвай, искам да ти благодаря.
- Ще тръгвам, нямам времe. Бъди щастлива с любовта и пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Карачанова Всички права запазени
