6 mar 2007, 12:14

* * *

  Poesía
1.2K 0 5
Красота и суета

- Коя си ти? Защо дойде?
Красива си, завиждам ти...
- Аз ли, аз съм пролетта,
Нося в себе си магията на любовта
Това ми дава красота.
- Защо дойде, засенчи ме?!
- Не е така, ти също си красива.
Не се сърди, позволи да те гримирам.
- Добре, но искам твоята красота.
- Добре, ще ти я подаря:
Започвам лекичко с грима...
една усмивка на лицето...
капка пролетна роса,
ухание от пролетно лютиче
и леко пролетен загар...
Това е красотата, вземи, имаш я сега.
- Но ти си по-красива,
искам твоята красота.
- За да имаш моята красота, на теб ти трябва любовта,
тя ни дава красота, отвори сърцето си за нея.
- Не тръгвай, искам да ти благодаря.
- Ще тръгвам, нямам времe. Бъди щастлива с любовта и пролетта.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Карачанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...