Mar 6, 2007, 12:14 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 5
Красота и суета

- Коя си ти? Защо дойде?
Красива си, завиждам ти...
- Аз ли, аз съм пролетта,
Нося в себе си магията на любовта
Това ми дава красота.
- Защо дойде, засенчи ме?!
- Не е така, ти също си красива.
Не се сърди, позволи да те гримирам.
- Добре, но искам твоята красота.
- Добре, ще ти я подаря:
Започвам лекичко с грима...
една усмивка на лицето...
капка пролетна роса,
ухание от пролетно лютиче
и леко пролетен загар...
Това е красотата, вземи, имаш я сега.
- Но ти си по-красива,
искам твоята красота.
- За да имаш моята красота, на теб ти трябва любовта,
тя ни дава красота, отвори сърцето си за нея.
- Не тръгвай, искам да ти благодаря.
- Ще тръгвам, нямам времe. Бъди щастлива с любовта и пролетта.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Карачанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....