30 янв. 2009 г., 06:45

"01132008"

582 0 0
Чувството там, долу,
пробива път отвътре в мен.
Създава доста рани и аз изпадам в плен
на бързи вълни и скорост огромна,
аз съм в еуфория и друго не мога.
За първи път, от години насам,
аз живея успешно, без дори да го знам.
Каквото има да науча или разбера,
моят първи ден не би помнил това.

Така че, достатъчно сили
аз ще използвам срещу мен.
Ще бъда много бърз и няма да съм в плен.
Аз имам малка вина,
че забравих неща,
но моята роля не се изчерпва с това.
Използвайки себе си, аз стигам до теб,
бързо те обхващам и с много късмет,
овладявам твоите мисли и давам напред.
И така вървя от човек на човек,
а ти защо си мислиш, че се чувствам добре?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...