30.01.2009 г., 6:45

"01132008"

575 0 0
Чувството там, долу,
пробива път отвътре в мен.
Създава доста рани и аз изпадам в плен
на бързи вълни и скорост огромна,
аз съм в еуфория и друго не мога.
За първи път, от години насам,
аз живея успешно, без дори да го знам.
Каквото има да науча или разбера,
моят първи ден не би помнил това.

Така че, достатъчно сили
аз ще използвам срещу мен.
Ще бъда много бърз и няма да съм в плен.
Аз имам малка вина,
че забравих неща,
но моята роля не се изчерпва с това.
Използвайки себе си, аз стигам до теб,
бързо те обхващам и с много късмет,
овладявам твоите мисли и давам напред.
И така вървя от човек на човек,
а ти защо си мислиш, че се чувствам добре?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...