Jan 30, 2009, 6:45 AM

"01132008"

  Poetry » Other
574 0 0
Чувството там, долу,
пробива път отвътре в мен.
Създава доста рани и аз изпадам в плен
на бързи вълни и скорост огромна,
аз съм в еуфория и друго не мога.
За първи път, от години насам,
аз живея успешно, без дори да го знам.
Каквото има да науча или разбера,
моят първи ден не би помнил това.

Така че, достатъчно сили
аз ще използвам срещу мен.
Ще бъда много бърз и няма да съм в плен.
Аз имам малка вина,
че забравих неща,
но моята роля не се изчерпва с това.
Използвайки себе си, аз стигам до теб,
бързо те обхващам и с много късмет,
овладявам твоите мисли и давам напред.
И така вървя от човек на човек,
а ти защо си мислиш, че се чувствам добре?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...