6 мар. 2008 г., 07:47

* * *

821 0 5

О, прекрасна утрин развълнувана -

как опияняваш душата ми...

Слънцето отвисоко командва

радостния парад на Живота.

Рея се аз, лутам се,

като птица волна летя,

Вятърът разбужда дърветата,

а те танцуват отнесено...

Каква Красота!

Какво неповторимо Величие!

Дъхът ми замира пред всичко това...

И, само погледът ми се стрелка с птиците -

в тази лазурна синева.

Летя, летя, летя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Аламанчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Какво неповторимо Величие!
    Дъхът ми замира пред всичко това...
    И, само погледът ми се стрелка с птиците -
    в тази лазурна синева.
    Летя, летя, летя..."
    Несравнима си:>Тепърва ще показваш все по-добро и добро от себе си;>Обзалагам се
  • За мен е огромна Чест,че Серафим е написал коментар за стиха...Още повече,че не си пада много по коментарите...Пинда и Севдалин също са чудесни,по своя уникален различен начин!!!Вашето мнение е много ценно за мен!Благодаря Ви...
  • Свободолюбиво и волно, еуфорично и младо!
  • Изпреварили са ме-Продължавай да летиш...и не падай.
  • Продължавай да летиш..Браво!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...