6.03.2008 г., 7:47 ч.

* * * 

  Поезия
571 0 5

О, прекрасна утрин развълнувана -

как опияняваш душата ми...

Слънцето отвисоко командва

радостния парад на Живота.

Рея се аз, лутам се,

като птица волна летя,

Вятърът разбужда дърветата,

а те танцуват отнесено...

Каква Красота!

Какво неповторимо Величие!

Дъхът ми замира пред всичко това...

И, само погледът ми се стрелка с птиците -

в тази лазурна синева.

Летя, летя, летя...

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Какво неповторимо Величие!
    Дъхът ми замира пред всичко това...
    И, само погледът ми се стрелка с птиците -
    в тази лазурна синева.
    Летя, летя, летя..."
    Несравнима си:>Тепърва ще показваш все по-добро и добро от себе си;>Обзалагам се
  • За мен е огромна Чест,че Серафим е написал коментар за стиха...Още повече,че не си пада много по коментарите...Пинда и Севдалин също са чудесни,по своя уникален различен начин!!!Вашето мнение е много ценно за мен!Благодаря Ви...
  • Свободолюбиво и волно, еуфорично и младо!
  • Изпреварили са ме-Продължавай да летиш...и не падай.
  • Продължавай да летиш..Браво!!!
Предложения
: ??:??