* * *
О, прекрасна утрин развълнувана -
как опияняваш душата ми...
Слънцето отвисоко командва
радостния парад на Живота.
Рея се аз, лутам се,
като птица волна летя,
Вятърът разбужда дърветата,
а те танцуват отнесено...
Каква Красота!
Какво неповторимо Величие!
Дъхът ми замира пред всичко това...
И, само погледът ми се стрелка с птиците -
в тази лазурна синева.
Летя, летя, летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Аламанчева Всички права запазени
