* * *
О, прекрасна утрин развълнувана -
как опияняваш душата ми...
Слънцето отвисоко командва
радостния парад на Живота.
Рея се аз, лутам се,
като птица волна летя,
Вятърът разбужда дърветата,
а те танцуват отнесено...
Каква Красота!
Какво неповторимо Величие!
Дъхът ми замира пред всичко това...
И, само погледът ми се стрелка с птиците -
в тази лазурна синева.
Летя, летя, летя...
© Зорница Аламанчева All rights reserved.

