12 нояб. 2014 г., 23:29

* * *

604 0 0

може би съм малко странна
но е само малко, повярвай.
може би понякога ще кървя
но ще е само от носа
и ще е защото цял ден съм кихала.
може би ще съм настинала.
но ще е защото прекарах вечерта на терасата
и броях звездите.
а те си отиваха.
заедно със секундите.
всички 28 800 секунди, които преброих.
всяка вечер през онези 190 дни.
седях на терасата, от която и една звезда не виждах. и продължавах да броя. времето. докато те срещна. пак.
и кръвта отново потече от носа ми.
а ти отново ми кажеш, че съм малко странна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина Аюби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...