* * *

може би съм малко странна
но е само малко, повярвай.
може би понякога ще кървя
но ще е само от носа
и ще е защото цял ден съм кихала.
може би ще съм настинала.
но ще е защото прекарах вечерта на терасата
и броях звездите.
а те си отиваха.
заедно със секундите.
всички 28 800 секунди, които преброих.
всяка вечер през онези 190 дни.
седях на терасата, от която и една звезда не виждах. и продължавах да броя. времето. докато те срещна. пак.
и кръвта отново потече от носа ми.
а ти отново ми кажеш, че съм малко странна.