Nov 12, 2014, 11:29 PM

* * *

600 0 0

може би съм малко странна
но е само малко, повярвай.
може би понякога ще кървя
но ще е само от носа
и ще е защото цял ден съм кихала.
може би ще съм настинала.
но ще е защото прекарах вечерта на терасата
и броях звездите.
а те си отиваха.
заедно със секундите.
всички 28 800 секунди, които преброих.
всяка вечер през онези 190 дни.
седях на терасата, от която и една звезда не виждах. и продължавах да броя. времето. докато те срещна. пак.
и кръвта отново потече от носа ми.
а ти отново ми кажеш, че съм малко странна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина Аюби All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...