Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа

или Афродита над житейската пяна.

Колко ти трябва да се загубиш,

като зрънце еднакво в брутална плява?

Приличам ти даже и на светица –

не знам, да се смея или да заплача.

Може и двете. Презирам девиците,

които купуват билети за рая.

Подривно те тласкам да ме разгадаеш,

да действаш опипом, не аналитично.

Да разбулиш прозирните мои тайни,

щом трябва и ексцентрично.

Да се кротна за кратко и аз накрая

в бъдеще, като точица стриктно.

Повреден е твоят слух, а аз ти чертая

експромпт за греха ми – болка типична.