...
Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица –
не знам, да се смея или да заплача.
Може и двете. Презирам девиците,
които купуват билети за рая.
Подривно те тласкам да ме разгадаеш,
да действаш опипом, не аналитично.
Да разбулиш прозирните мои тайни,
щом трябва и ексцентрично.
Да се кротна за кратко и аз накрая
в бъдеще, като точица стриктно.
Повреден е твоят слух, а аз ти чертая
експромпт за греха ми – болка типична.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Много сложно му го обясняваш. Сядаш в скута му, прегръщаш го и дълго го целуваш! Да му спре дъха и да му се разиграе сърцето! Поздрав! 