Колко лесно е да огорчиш и да нараниш!
Да упрекнеш и да обвиниш!
Какво ли чувства отсрещната душа,
забивайки се като нож, думите изплували от нечия уста.
Нима това е жестоката игра,
която поднася удар след удар, като лоша шега!
Трудно е да си признаем грешките
и да стоплим смразеното от тъга сърце!
Какво остава сега след нас,
омраза, болка и самота!
Къде отлитнаха безгрижните усмивки,
в които бликаха радост, щастие, доброта?
Имаме ли право на това,
да контролираме нечия съдба?!
В „Двореца на паметта”,
се намира всичко онова, което жадувам сега!
© Ели Все права защищены