20 окт. 2013 г., 20:03

.....

612 0 0


Колко лесно е да огорчиш и да нараниш!
Да упрекнеш и да обвиниш!
Какво ли чувства отсрещната душа,
забивайки се като нож, думите изплували от нечия уста.

Нима това е жестоката игра,
която поднася удар след удар, като лоша шега!
Трудно е да си признаем грешките
и да стоплим смразеното от тъга сърце!

Какво остава сега след нас,
омраза, болка и самота!
Къде отлитнаха безгрижните усмивки,
в които бликаха радост, щастие, доброта?

Имаме ли право на това,
да контролираме нечия съдба?!
В „Двореца на паметта”,
се намира всичко онова, което жадувам сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...