25 июн. 2013 г., 22:30

07. 05. 2013

921 0 0

Смееш се високо, да те чуят всички.

Хвърляш към всеки любовни стрелички.

Правиш се на ангел, а после в гръб ги унищожаваш.

С демонския си огън, истината, демоне, не смей да поругаваш.

 

И сега, когато маската ти, приветлива и топла е на пода,

показа се лицето ти, лице на блудница жестока!

Не можеш вече с усмивката си да ме заблуждаваш

и с очите си чист вид да си придаваш,

когато те видях снощи с дявола да си приказваш!

 

А как важна бе за мен преди, изпълваше с радост моите дни.

И не смей, блуднице, да опитваш моята маска да свалиш,

от яд, че ти своята като моята не успя да закрепиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....