Смееш се високо, да те чуят всички.
Хвърляш към всеки любовни стрелички.
Правиш се на ангел, а после в гръб ги унищожаваш.
С демонския си огън, истината, демоне, не смей да поругаваш.
И сега, когато маската ти, приветлива и топла е на пода,
показа се лицето ти, лице на блудница жестока!
Не можеш вече с усмивката си да ме заблуждаваш
и с очите си чист вид да си придаваш,
когато те видях снощи с дявола да си приказваш!
А как важна бе за мен преди, изпълваше с радост моите дни.
И не смей, блуднице, да опитваш моята маска да свалиш,
от яд, че ти своята като моята не успя да закрепиш!