Смееш се високо, да те чуят всички.

Хвърляш към всеки любовни стрелички.

Правиш се на ангел, а после в гръб ги унищожаваш.

С демонския си огън, истината, демоне, не смей да поругаваш.

И сега, когато маската ти, приветлива и топла е на пода,

показа се лицето ти, лице на блудница жестока!

Не можеш вече с усмивката си да ме заблуждаваш

и с очите си чист вид да си придаваш,

когато те видях снощи с дявола да си приказваш!

А как важна бе за мен преди, изпълваше с радост моите дни.

И не смей, блуднице, да опитваш моята маска да свалиш,

от яд, че ти своята като моята не успя да закрепиш!