Избяга ти накрай света.
Единственото, което искаше, беше да си далеч от болката.
В ума ти буря бушуваше.
Душата ти вече я нямаше
и път назад не съществуваше.
Когато мислиш за нея, болката те разкъсва отвътре
и може би вече никога няма да си цяла.
Бягай, бягай, без поглед назад лесно се забравя.
Жалко само, че се заблуждаваш и всичко отново се повтаря.