26.06.2013 г., 20:14

09. 02. 2013

1.3K 0 0

Избяга ти накрай света.

Единственото, което искаше, беше да си далеч от болката.

 

В ума ти буря бушуваше.

Душата ти вече я нямаше

и път назад не съществуваше.

 

Когато мислиш за нея, болката те разкъсва отвътре

и може би вече никога няма да си цяла.

 

Бягай, бягай, без поглед назад лесно се забравя.

Жалко само, че се заблуждаваш и всичко отново се повтаря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...