Избяга ти накрай света.
Единственото, което искаше, беше да си далеч от болката.
В ума ти буря бушуваше.
Душата ти вече я нямаше
и път назад не съществуваше.
Когато мислиш за нея, болката те разкъсва отвътре
и може би вече никога няма да си цяла.
Бягай, бягай, без поглед назад лесно се забравя.
Жалко само, че се заблуждаваш и всичко отново се повтаря.
© Николинка Кирилова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
