5 авг. 2018 г., 14:36

* * *

1.1K 1 3

88

Когато си самотен и отчаян;

когато мислиш си за ада и за рая,

помни! Едно сърце самотно те очаква,

за да те върне в този свят омаен.

 

89

Ако остане месец да живея,

дали във съжаления ще крея?

Не вярвам! Бог ме е създал

да искам все във нещо да успея.

13. 04. 2018 г.

Русе

 

90

Към съвършенство се стреми човека –

задача трудна и съвсем не лека,

но като дълг на раменете си я носи,

избрал най-вярната за себе си пътека.

14. 04. 2018 г.

Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....