* * *
Стих във стих - мислите дерзаят.
Ръцете трескаво по чаршафа лепнат,
очите, вперени във тъмното, сиаят -
тебе търсят, чакат, дебнат...
и душата твоя пак за мен е храм,
изтривам червилото по устните,
да я целуна и изляза истинска от там
и да вървя-там, по улиците, пустите...
където теб те няма! Зная.
Където ти си само тишина,
обгърнала ме в нощната омая,
вселила се във сянката ми празнота.
И стъпките ти тихи пак дочувам,
как стържат обувките в полунощното паве,
без теб е страшно, тихичко си псувам -
света и хората, и зездното небе.
Как стигна се дотук? Не зная.
Как скрихме душите си един във друг?
В душите, където слънце не изгрява,
където бяхме различни - от чужд по-чужд...
Ръцете трескаво по чаршафа лепнат,
очите, вперени във тъмното, сиаят -
тебе търсят, чакат, дебнат...
и душата твоя пак за мен е храм,
изтривам червилото по устните,
да я целуна и изляза истинска от там
и да вървя-там, по улиците, пустите...
където теб те няма! Зная.
Където ти си само тишина,
обгърнала ме в нощната омая,
вселила се във сянката ми празнота.
И стъпките ти тихи пак дочувам,
как стържат обувките в полунощното паве,
без теб е страшно, тихичко си псувам -
света и хората, и зездното небе.
Как стигна се дотук? Не зная.
Как скрихме душите си един във друг?
В душите, където слънце не изгрява,
където бяхме различни - от чужд по-чужд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
