Животът ни трие от себе си
с гума от
хляба направена.
Беснее от радост,
танцува в несвяст.
Сълзи безцветен катран
заливат мечтите.
Дрипите злоба
никнат в
угар отровна.
Последни дихания
търсят спасение
и Бога
за изповед.
Затихващи крясъци
усмихват рогата на
Дявола.
© Атанас Ганев Все права защищены