* * *

16 мар. 2008 г., 20:22

Поэзия » Гражданская

770 1 2

Глад, мизерия и болка,

сълзи в техните очи.

Няма ли кой да изцери

окованите в страдание души?

Страхът и мъката

в плен на злото оковали са човека.

Ще посегнеш към ножа,

за да отмъстиш навеки.

Вълни от нещастие и злоба

обграждат те в смъртоносен капан,

задушава те болка, трепериш от страх,

не можеш да кажеш "не знам, не бях аз,

трябва да чакаш до сетния час.

Камъни студени край пътя лежат,

болка и скръб навред се простират.

Дали дъждът ще измие срама,

нарушената клетва, изцапаното с кръв бесило?

Дали ще блесне с чист блясък звезда

в мрака на нашия град?

Дали от водоврата на човешката съдба

ще се измъкнеш, ще простиш

на своя кръвен брат?