* * *
1.1K
1
2
Глад, мизерия и болка,
сълзи в техните очи.
Няма ли кой да изцери
окованите в страдание души?
Страхът и мъката
в плен на злото оковали са човека.
Ще посегнеш към ножа,
за да отмъстиш навеки.
Вълни от нещастие и злоба
обграждат те в смъртоносен капан,
задушава те болка, трепериш от страх,
не можеш да кажеш "не знам, не бях аз,
трябва да чакаш до сетния час.
Камъни студени край пътя лежат,
болка и скръб навред се простират.
Дали дъждът ще измие срама,
нарушената клетва, изцапаното с кръв бесило?
Дали ще блесне с чист блясък звезда
в мрака на нашия град?
Дали от водоврата на човешката съдба
ще се измъкнеш, ще простиш
на своя кръвен брат?
© Паулина Зарева All rights reserved.
