* * *
Глад, мизерия и болка,
сълзи в техните очи.
Няма ли кой да изцери
окованите в страдание души?
Страхът и мъката
в плен на злото оковали са човека.
Ще посегнеш към ножа,
за да отмъстиш навеки.
Вълни от нещастие и злоба
обграждат те в смъртоносен капан,
задушава те болка, трепериш от страх,
не можеш да кажеш "не знам, не бях аз,
трябва да чакаш до сетния час.
Камъни студени край пътя лежат,
болка и скръб навред се простират.
Дали дъждът ще измие срама,
нарушената клетва, изцапаното с кръв бесило?
Дали ще блесне с чист блясък звезда
в мрака на нашия град?
Дали от водоврата на човешката съдба
ще се измъкнеш, ще простиш
на своя кръвен брат?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паулина Зарева Всички права запазени
