silvereye (Паулина Зарева)
32 181
16.03.2008 г., 20:22 ч.

* * * 

  Поезия » Гражданска
767 1 2

Глад, мизерия и болка,

сълзи в техните очи.

Няма ли кой да изцери

окованите в страдание души?

 

Страхът и мъката

в плен на злото оковали са човека.

Ще посегнеш към ножа,

за да отмъстиш навеки.

 

Вълни от нещастие и злоба

обграждат те в смъртоносен капан,

задушава те болка, трепериш от страх,

не можеш да кажеш "не знам, не бях аз,

трябва да чакаш до сетния час.

 


Камъни студени край пътя лежат,

болка и скръб навред се простират.

Дали дъждът ще измие срама,

нарушената клетва, изцапаното с кръв бесило?

 

Дали ще блесне с чист блясък звезда

в мрака на нашия град?

Дали от водоврата на човешката съдба

ще се измъкнеш, ще простиш

на своя кръвен брат?

© Паулина Зарева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??