11 сент. 2019 г., 12:22

*** 

  Поэзия » Философская
294 0 0

Близка съм с Емили, тя ме избра,

бъбрихме чак до зори.

Бог ни ревнува в тази игра,

стихове общи да си шептим.

 

Тя не се сърди, аз не споря –

всяка си има своя куплет.

Тропат карети, кипват вина,

цел е цъфтежът и в нашия век.

 

Няма да пиша писмо до света.

Тя го е писала отпреди.

Гатанки двете ще разгадаваме,

от нежния смисъл да ме боли.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??