***
Близка съм с Емили, тя ме избра,
бъбрихме чак до зори.
Бог ни ревнува в тази игра,
стихове общи да си шептим.
Тя не се сърди, аз не споря –
всяка си има своя куплет.
Тропат карети, кипват вина,
цел е цъфтежът и в нашия век.
Няма да пиша писмо до света.
Тя го е писала отпреди.
Гатанки двете ще разгадаваме,
от нежния смисъл да ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
