***

11.09.2019 г., 12:22 ч.

Поезия » Философска

348 0 0

Близка съм с Емили, тя ме избра,

бъбрихме чак до зори.

Бог ни ревнува в тази игра,

стихове общи да си шептим.

Тя не се сърди, аз не споря –

всяка си има своя куплет.

Тропат карети, кипват вина,

цел е цъфтежът и в нашия век.

Няма да пиша писмо до света.

Тя го е писала отпреди.

Гатанки двете ще разгадаваме,

от нежния смисъл да ме боли.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.