Дали съдбата на шега ни срещна?
Повярвай ми, посмяла се е доста!
Едно по две - наглед задача проста,
а всъщност ураган от неизвестни.
Засякохме се. Въздухът изпука -
не бе готов светът да го приеме.
А някъде орисница изстена
(и може би дете проплака в люлка).
Но ние грабнахме си сметалата,
дори решихме някой хикс и игрек.
Не знам дали животът ще ни стигне,
но всеки ден по буквичка отмята.
И смятаме. Понякога с въздишка...
Понякога се давим в уравнения...
И някак си, сред дървени полемики,
добавихме едно. А всъщност всичко.
© Миглена Миткова Все права защищены