28 окт. 2009 г., 19:57

1. 2. 3. 4...

747 0 4

1. 2. 3. 4...

 

Бях се притеснила как да кажа

За онзи другия да спомена

Но исках да го знаеш да не крия

Че трепка нещо в моята душа

 

Не знам какво е нищо не залагам

Не знам какъв е може да греша

Не знам до колко мога да повярвам

Не зная нищо нито до кога

 

Но бях се притеснила как да кажа

За онзи другия да спомена

Не исках да те губя да избягаш

Не исках да остана пак сама

 

Не знаех как го би понесъл...

 

Дали ще свърши нашия роман

Или ще си съгласен да сме трима

А днес научих че си се венчал

И вече ний сме четирима

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...