limonka81 (Десислава) limonka81 (Десислава)
16
Oct 28, 2009, 7:57 PM

1. 2. 3. 4...

  Poetry
748 0 4

1. 2. 3. 4...

 

Бях се притеснила как да кажа

За онзи другия да спомена

Но исках да го знаеш да не крия

Че трепка нещо в моята душа

 

Не знам какво е нищо не залагам

Не знам какъв е може да греша

Не знам до колко мога да повярвам

Не зная нищо нито до кога

 

Но бях се притеснила как да кажа

За онзи другия да спомена

Не исках да те губя да избягаш

Не исках да остана пак сама

 

Не знаех как го би понесъл...

 

Дали ще свърши нашия роман

Или ще си съгласен да сме трима

А днес научих че си се венчал

И вече ний сме четирима

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0