1 мая 2024 г., 19:42

1-ви май

488 1 0

Ето, мина и април
и денят не е така унил!
Слънцето от раничко пече,
скоро май, ще става за море!

 

А цветята в нашата градина,
с цвят дъгата ни надмина.
Весело стъбла накланят
и с красотата си подканят!

 

Всяко аромат си носи,
за целувка сякаш проси!
С прелест то ни се кокори,
сякаш със очи ще проговори!

 

Маха люлялът на двора
и краде със поглед взора.
Аромат дарява той
и привлича пчели безброй.

 

Всяка мъничка гадинка
щъка в нашата градинка.
Мравки, бръмбари, комари
бръмкат като господари.

 

Птици мътят по дървета, 
имат мисия не лека. 
Други пеят песен звучна
никак тя не ни е скучна! 

 

С хор природата приглася, 
радост на сърцето внася! 
Гордост е сред тази красота
да се чества празник на труда! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...