100 на 60
Стоя на този бряг, а ти отсреща...
Реката на живота между нас...
С ръце ти давам знак и викам нещо,
но вдигаш рамене? Оставаш пас...
И скръстила нозе за кратко, сядам,
да се изкашлям, дъх да събера...
Ръцете във фуния ги преправям...
Пътечка от сълза в косите спря...
Главата в коленете си опирам
и търся начин да ме чуеш ти...
Отделно всеки бряг на ум проклинам
и тази бездна, дето ни дели...
"Обичам те!" – току пред мен се чува.
Какво? И как? Да вярвам или не?
Наздравицата чашите целува
върху покривка – сто на шейсе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Иванова Все права защищены
