ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
Feb 9, 2007, 5:29 PM

100 на 60

  Poetry
1K 0 11

Стоя на този бряг, а ти отсреща...

Реката на живота между нас...

С ръце ти давам знак и викам нещо,

но вдигаш рамене? Оставаш пас...

И скръстила нозе за кратко, сядам,

да се изкашлям, дъх да събера...

Ръцете във фуния ги преправям...

Пътечка от сълза в косите спря...

Главата в коленете си опирам

и търся начин да ме чуеш ти...

Отделно всеки бряг на ум проклинам

и тази бездна, дето ни дели...

"Обичам те!" – току пред мен се чува.

Какво? И как? Да вярвам или не?

Наздравицата чашите целува

върху покривка – сто на шейсе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0