14 февр. 2022 г., 23:25  

Дано

474 4 8

Самотни улици на малък град.

Дървета призраци и сив площад.

Прозорци тъмни и духовен глад.

Войната скрита, братът срещу брат.

 

Нощта е спуснала  невидими крила.

Дворове пълни с сенки тъмнина.

В едно прозорче слаба светлина.

Дете чете от книга с чудеса.

 

Очи искрящи вперило е то.

Разгръща страница от свято четиво.

Светът открива и не е само.

Повярва в Истината и мълви "дано".

 

В небето чудна, светеща звезда.

Протяга лъч и бащина ръка.

Сърцето чувства странна топлина.

Душата в мир е сред космична тишина.

 

Денят настъпва  в светло зарево.

Замислен си повтарям вечното Дано.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...