Жабокът (Гедеон)
369 2157
14.02.2022 г., 23:25 ч.  

Дано 

  Поезия
281 4 8

Самотни улици на малък град.

Дървета призраци и сив площад.

Прозорци тъмни и духовен глад.

Войната скрита, братът срещу брат.

 

Нощта е спуснала  невидими крила.

Дворове пълни с сенки тъмнина.

В едно прозорче слаба светлина.

Дете чете от книга с чудеса.

 

Очи искрящи вперило е то.

Разгръща страница от свято четиво.

Светът открива и не е само.

Повярва в Истината и мълви "дано".

 

В небето чудна, светеща звезда.

Протяга лъч и бащина ръка.

Сърцето чувства странна топлина.

Душата в мир е сред космична тишина.

 

Денят настъпва  в светло зарево.

Замислен си повтарям вечното Дано.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Правилно ти е прозвучало
  • Прозвуча ми като "Да дойдат танковете" 😂
  • Да дойдат поетите, от мен толкова
  • Умно е, но за в третия стих, дано с дърво не става.
    Ще трябва да преименувам стиха на "Цветове на мъртвото дърво"
  • Живот разцъфва в мъртвото дърво
  • Диалектите са доста сложно нещо... Особено източните диалекти - Петър Берович (Берон), Раковски, основата на литературния български език... Редукцията и потъмняването са феномени не само в български, но и в другите славянски езици, особено руски, който е най-повлиян от стария оригинален български език, наричан неправилно църковно-славянски...
  • Очаквам, за да не съм на диалектното дъно, да ми предоставиш корекция римувана за дано.
  • Добре че не говориш диалектно, че щеше да повтаряш дЪно, дъно
Предложения
: ??:??