14 feb 2022, 23:25  

Дано

  Poesía
467 4 8

Самотни улици на малък град.

Дървета призраци и сив площад.

Прозорци тъмни и духовен глад.

Войната скрита, братът срещу брат.

 

Нощта е спуснала  невидими крила.

Дворове пълни с сенки тъмнина.

В едно прозорче слаба светлина.

Дете чете от книга с чудеса.

 

Очи искрящи вперило е то.

Разгръща страница от свято четиво.

Светът открива и не е само.

Повярва в Истината и мълви "дано".

 

В небето чудна, светеща звезда.

Протяга лъч и бащина ръка.

Сърцето чувства странна топлина.

Душата в мир е сред космична тишина.

 

Денят настъпва  в светло зарево.

Замислен си повтарям вечното Дано.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...