Дано
Самотни улици на малък град.
Дървета призраци и сив площад.
Прозорци тъмни и духовен глад.
Войната скрита, братът срещу брат.
Нощта е спуснала невидими крила.
Дворове пълни с сенки тъмнина.
В едно прозорче слаба светлина.
Дете чете от книга с чудеса.
Очи искрящи вперило е то.
Разгръща страница от свято четиво.
Светът открива и не е само.
Повярва в Истината и мълви "дано".
В небето чудна, светеща звезда.
Протяга лъч и бащина ръка.
Сърцето чувства странна топлина.
Душата в мир е сред космична тишина.
Денят настъпва в светло зарево.
Замислен си повтарям вечното Дано.
© Гедеон All rights reserved.
