...
Развий си къщурката, охлювче плахо,
не бива да те е страх.
Зелено и охра как ще дочакаш,
щом нямаш по пътя кураж.
Мини под дъгата, дъждът е целебен
по-мокро не може да е.
Земята поравно разстила ливади,
на всеки се пада по плод и мечта.
Развий си къщурката – нокът на птица,
седеф за теб ценен, тор за пръстта.
Преди да се спуснеш по хълма последен,
ще свети пред тебе от жажда следа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
