...

Sep 4, 2019, 9:34 AM

Poetry » Phylosophy

361 0 0

Развий си къщурката, охлювче плахо,

не бива да те е страх.

Зелено и охра как ще дочакаш,

щом нямаш по пътя кураж.

Мини под дъгата, дъждът е целебен

по-мокро не може да е.

Земята поравно разстила ливади,

на всеки се пада по плод и мечта.

Развий си къщурката – нокът на птица,

седеф за теб ценен, тор за пръстта.

Преди да се спуснеш по хълма последен,

ще свети пред тебе от жажда следа.

Please sign in with your account so you can comment and vote.