...
Развий си къщурката, охлювче плахо,
не бива да те е страх.
Зелено и охра как ще дочакаш,
щом нямаш по пътя кураж.
Мини под дъгата, дъждът е целебен
по-мокро не може да е.
Земята поравно разстила ливади,
на всеки се пада по плод и мечта.
Развий си къщурката – нокът на птица,
седеф за теб ценен, тор за пръстта.
Преди да се спуснеш по хълма последен,
ще свети пред тебе от жажда следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
