...

4.09.2019 г., 9:34 ч.

Поезия » Философска

353 0 0

Развий си къщурката, охлювче плахо,

не бива да те е страх.

Зелено и охра как ще дочакаш,

щом нямаш по пътя кураж.

Мини под дъгата, дъждът е целебен

по-мокро не може да е.

Земята поравно разстила ливади,

на всеки се пада по плод и мечта.

Развий си къщурката – нокът на птица,

седеф за теб ценен, тор за пръстта.

Преди да се спуснеш по хълма последен,

ще свети пред тебе от жажда следа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.