17 мая 2008 г., 13:04

#12

640 0 0

Бързо или бавно всеки крачи.
Крачи към дома, семейство и трапеза.
Уют очакват хора разни
и бият празнични звънчета.

В тази вечер побеляла
със зачервените лица, тичат и играят
мойте, ваши, нашите деца.
Към вкъщи своя смях ще понесат.

И ето, чудо стана, сняг не ще вали.
И в тази истинска мечта,
идва той  с подаръци в ръка.
Веднага лягат всичките деца!

Но най-щастливи ще са тез,
на които е обещал
сняг да няма тази вечер
върху техните легла.

Но нека мине тази нощ
без тягост и сълзи.
Коледа е в крайна сметка
и добре се чувстват нашите деца.

А те нали са всичко!
И радост, и тъга!
Имат дом охолен...
За разлика от нашите деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...