May 17, 2008, 1:04 PM

#12 

  Poetry » White poetry
456 0 0

Бързо или бавно всеки крачи.
Крачи към дома, семейство и трапеза.
Уют очакват хора разни
и бият празнични звънчета.

В тази вечер побеляла
със зачервените лица, тичат и играят
мойте, ваши, нашите деца.
Към вкъщи своя смях ще понесат.

И ето, чудо стана, сняг не ще вали.
И в тази истинска мечта,
идва той  с подаръци в ръка.
Веднага лягат всичките деца!

Но най-щастливи ще са тез,
на които е обещал
сняг да няма тази вечер
върху техните легла.

Но нека мине тази нощ
без тягост и сълзи.
Коледа е в крайна сметка
и добре се чувстват нашите деца.

А те нали са всичко!
И радост, и тъга!
Имат дом охолен...
За разлика от нашите деца.

© Кольо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??